прочети на:
|
|
Българска вокална формация „Дивна” издаде своя първи CD
25 април 2008 - София, България
Първият CD на българска вокална формация „Дивна” - „Мило либе” вече е факт на музикалния ни пазар. Продуциран от Сдружение „Дивна Арт” с финансовата подкрепа на "Програма за младежки дейности" при ДАМС, дискът впечатлява както със стилното си художествено оформление (стилизирани етноелементи, без натрапваща се разноцветност), така и със заложената в репертоара концепция. По думите на една от певиците Галя Хараламбиева: „Идеята е да звучи лирично, леко, да не е натоварващо … всеки момент слушателят да мисли, че и той може да запее”. Едновременното залагане на преобладаващата в песните лирика и оттласкване от тривиалния модел при редуването им на принципа бърза-бавна задава параметрите на друг тип изразност. Бихме могли да говорим за релаксираща, медитативна музика, чиято интерпретация се базира на професионализъм и специфичен маниер на пеене, определящ и различното в облика на „Дивна”. В подбора на шестнадесетте песни прозира стремеж към постигане на разнообразие и пълнота.
Представени са музикално-фолклорните диалекти на Родопи, Тракия, Странджа, Средна Западна, Северна България. Своето място заемат авторски творби и обработки на Иван Спасов („Разви се гора”, „Пролет над Тракия”), Стефан Мутафчиев („Яно, гюзел Яно), Коста Колев („Дай си ма майчинко”), Милчо Василев („Мило либе”), Стоян Пауров („Седнал ми е млад терзия”), Емил Генов („Мари Станко”).
В диска като своеобразен център на емоционално притегляне се откроява аранжимента на велинградската песен „Ибиш Ага” (соло - Галя Хараламбиева). Постепенното наслагване на гласовете и специфичната орнаментика сякаш допълнително подсилват априори заложената експресия и драматизъм в песента. Нещо повече, чрез семантиката на самото наслагване бихме могли да осмислим разтварянето на времевите пластове, откъдето изниква архаичния прототип на съвременния аранжимент. Някъде там от същото място се прокрадва и тренодичното опяване във неделинския двуглас „Рамагане” (деут – Бисерка Данова и Елка Симеонова).
С подчертано екзотичното си звучене „Малки моми камъш берат” (дует – Бисерка Данова и Ваня Вакари) и „Мана му” (соло – Величка Чаушева) последователно ни потапят в звуковата среда на влашкия и каракачанския фолклор.
Безспорна е актуалността на представения диск. До голяма степен чрез него формация „Дивна” утвърждава стабилни позиции на музикалния ни пазар, легитимира се в публичното пространство не като поредната, а по-скоро като различната. Автор Мануела Бончева
|