прочети на:

Лозята и виното са мерило за имотност и благоденствие на семейството в традиционната народна култура. Не случайно на виното и лозарите е посветен един от най-хубавите български празници – Трифоновден, който се чества всяка година на 1 февруари.

Обредна песен разказва как един стопанин се помолва на Бог да му донесе сполука в живота. Господ му дарява: девет сина и девет снахи работни и те до обяд орат девет ниви, след обяд окопават девет нови лозя. И тогава “...берекет стана, та напълни девет мази с руйно вино, девет хамбара с жълто жито”. Тази картина включва трите основни символа за благополучие в миналото - многолюдно и работливо семейство, добра житна реколта и обилен добив на грозде и вино. Лозарските умения се нареждат сред най-важните качества на добрия стопанин. Затова най-личната мома в селото - “от слънцето по-хубава” ще се ожени за ергена, който успее да посади “бяла лоза на бял камък” – разказва друга обредна песен. Всички ергени се мъчили да се справят с това изпитание, но само един упорства цели три години и накрая успява. Затова песента завършва с наздравица - благословия за женитбата на най-успешния лозар с най-прекрасната девойка.

Според традиционните народни представи уменията и упоритият труд на лозарите ще дадат плод само с помощта на Бог и на светеца - покровител на лозарството Св. Трифон. И за да си осигурят тази закрила “свише”, лозарите изпълняват специални обреди в деня на своя светец-патрон - Трифоновден. Тогава всички лозари се събират и излизат заедно сред лозята много тържествено – облечени празнично, съпровождани от музиканти и девойки-песнопойки. Мъжете изпълняват ритуално “зарязване на лозята” – това е първата работа, с която започва новият лозарски сезон. Но на Трифоновден “зарязват” символично само няколко корена – в краищата или в центъра на лозята – и после ги поливат с вино, за да са плодовити и новата реколта да е изобилна. Отрязаните лозови пръчки се свиват на венци и всеки лозар се окичва с тях. А с корона от лозови клони се окичва най-успешният лозар, който всички заедно избират за свой “цар” и водач през новия земеделски сезон. След това лозарите викат своя светец – покровител Трифон с ритуален диалог и му заръчват да направи лозята толкова родовити, че да го скрият целия. Същия смисъл носи и обичаят „лозарският цар” да се къпе във вино през целия ден. Черпенето и къпането във вино започва още сред лозята. А после лозарите се връщат в селото с тържествено шествие, водено от новия “цар”. Всеки се старае да ги посрещне пред дома си и да ги почерпи от своето вино, за да получи благословия за новия лозарски сезон. Така в празнуването се включват всички жители на селото. Ритуалното веселие продължава през целия ден и завършва с богата трапеза за лозарите в дома на новоизбрания техен “цар”. Празникът става все по-опияняващ - не само символично, а и в съвсем буквалния смисъл. Но колкото повече вино се пролее и изпие на Трифоновден, толкова по-обилна ще е новата реколта, според поверието.

От край време силното, “руйно” българско вино е неразделно от живота на българите. Затова една народна песен предупреждава: “Пустото вино червено, който го има пиян е, който го няма, пишман е” (съжалява). Ако лозарските умения са ценено предимство за ергените, за момите пък е задължително в бащиния им дом да има запас от вино и ракия за сватбените ритуали. Бащата пълни с вино бъклицата, донесена от сватовниците, ако е съгласен да даде дъщеря си; после бъклица с вино се носи при каненето на кума и другите гости за сватба. На сватбената гощавка се лее вино и ракия. Затова една песен твърди, че където има хубави моми за женене, там има приготвено вино цървено и люта върла ракия. А в друга песен мома кара своя любим да почака, докато баща й напълни бъчвите с червено вино и бяла ракия, за да посрещне годежарите и да вдигне сватба. Песен разказва и за едно село, което се прочуло със своята бяла ракия и руйно вино цървено. Това е зестрата, с която се хвалят местните моми, вместо с бели алтъни и жълти грошове (пари). А момите умеят да разпалват страстите на ергените, така че цялото село се подпалва. Момите палят пожара с люта ракия, а с вино го гасят – разказва песента.

Румяна Панайотова
Българско национално радио
www.bnr.bg

назад

отпечатай

изпрати на приятел

Balkanfolk site