Танцов състав Пирин на събора Копривщица 2010
5 октомври 2010 - Копривщица
Копривщица пее и танцува!
При споменаването на името Копривщица тези, които познават България, се сещат за едно малко старинно градче с прекрасно запазени възрожденски дървени къщи, други пък си представят приказно място разположено в живописната долина по течението на река Тополница в сърцето на Същинска Средна гора. А на други названието Копривщица напомня просто - коприва. Главната причина да посетим това място със състава за български народни танци ”Пирин” от град Бърно беше Десетият юбилеен национален събор на българското народно творчество, който се провежда тук от 1965 г. веднъж на пет години, което го прави по-рядко събитие дори от Олимпиадата.
Клара Белкова и още няколко члена на състава не са тук за първи път: “Посетихме със Пирин Копривщица преди пет години като зрители. Тогава и за миг не би ни хрумнало, че на следващия събор ще се представим в главната съботна вечерна програма заедно със другите състави от чужбина”. И действително, играхме на една сцена със предимно певчески състави и оркестри от Канада, САЩ, Япония, Англия, Франция, Дания, Швейцария, Украйна и Гърция.
Прекрасни бяха не само представленията на осемте сцени разпръснати по планинските ливади в местността “Войводенец” с разкошен изглед към околните гори. Възхищавахме се и на всички старици, които в жегата катереха стръмните хълмове, а после пяха и танцуваха като млади девойки. Нашето признание си заслужиха и всички млади танцьори, музиканти и деца, които въпреки модерните примамки обичат фолклора и не престават да поддържат живи традициите на своите предци. Не спряхме да се възхищаваме и на всички тези, които от сърце пяха и танцуваха не само на сцените, но и само така за собствено удоволствие на ливадите, улиците и площадите, след като отдавна вече бяха съблекли носиите, а слънцето вече се беше скрило зад хоризонта. И най-накрая нашите големи благодарности принадлежат на нашия танцов ръководител Георги Георгиев, хореографа Николай Николов и на баба Радка.
Копривщица не може да се пресъздаде със думи, тя трябва да се види! Така че до скоро виждане след пет години!
Катерина Тидлачкова
|