Балканфолк 2008 - Забавления, екскурзии
18 - 31 юли 2008, Вършец - България

Практическият семинар за балкански фолклор "Балканфолк 2008" освен учебната програма включва и 2 дни с екскурзии.
На 22 юли 2008 г. екскурзия до град Враца и пещерата Леденика
На 27 юли 2008 г. участниците ще посетят Клисурски манастир "Св. Св. Кирил и Методий", град Белоградчик и пещера Магурата.

Оркестърът и певците на Балканфолк ще се грижат за доброто настроение по време на фолклорните вечери в ресторанта на хотел "Промишлено строителство". Участниците в семинара ще могат да представят свои изпълнения, музика песни и танци научени на Балканфолк 2008.








Град Враца

Град Враца е разположен в полите на Врачанския балкан, на 370 м. над морското равнище. Градът и околностите му са една от най-прекрасните гледки в България. Враца е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика.
Южно от града се намира фантастичният пролом на река Лева, напускаща Врачанската планина. Проломът е известен открай време като Вратцата. Тук е имало крепост, а днес е местност благприятна за алпинизъм.
Град Враца и околността още през Българското възраждане се славят като винопроизводителен център. Врачанските вина получават признание и в чужбина.
До края на 50-те години на 20-ти век от занаятчиско-търговски, градът се превръща в индустриален център на региона. Постепенно през 60-те и 70-те години Враца израства като мощен индустриален град. Промишлеността се превръща във водещ отрасъл в икономиката на града и определящ тенденциите в бъдещото и развитие.

Леденика е пещера в Стара планина с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300м. Тя има десет зали. Първата зала е Преддверието (най-ниската част на пещерата). През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса. Най-голяма е Концертната зала. “Голямата зала е с размери 60 на 45 метра, висока е 23 метра. На 2 юни 1963 година Врачанската филхармония изнася в тази зала голям тържествен подземен концерт. И оттогава залата носи името “концертна”. Така се нарича и до днес. По различни поводи филхармонията продължава да изнася концерти. За съжаление, въпреки добрата акустика, метеорологичните условия в пещерата не позволяват те да са с голяма продължителност. Инструментите на музикантите започват да се повреждат, отказват и да свирят. Следва Проходът на грешниците. В зависимост от броя на греховете едни минават по-лесно, други – по-трудно, а ако някой въобще не може да мине, значи е много грешен. Преминали през “чистилището” някак съвсем естествено се озоваваме в “Бяла зала”, наречена така, заради двата огромни, чисто бели сталагмити в нея. Тук виждаме Свекървиният език – най-големият сталактит в “Леденика” – 4.50 м. Съзираме още Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро - Езерото на желанията. Според легендата, ако някой потопи ръката си в ледено студеното езеро в пещерата и си пожелае нещо, желанието му ще се изпълни.
Температурата в пещерата варира от –7°С до –15°С, до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92%. Животинският свят е беден: прилепи, пещерни бръмбари, мокрици, паячета. Единствено тук може да се види насекомото “Леденикус” или “Светломразец”. От растителният свят се срещат лишеи и мъхове, които са слабо развити.

Клисурският манастир е разположен в живописна местност в западната част на Стара планина, в подножието на вр. Тодорини кукли и в близост до курортното градче Вършец. Намира се на 500 м надморска височина в живописната долина на река Врещица, Ровна ливада и Баките. Привлича с невероятната природа наоколо и с интересната си история. Манастирът е наречен Духовната перла на северозападна България.
Манастирът датира от времето на Второто българско царство – в първоначналния си вид е построен през 1240 г. Във вековете на османско иго претърпява многобройни набези и опустошения. През 1862 г. светата обител е напълно разрушена и изгорена от берковския паша Юсуф бей на празника на Св. св. Кирил и Методий, а богомолците и монасите са избити. В близък до сегашния си възрожденски стил е възобновен през 1869 г. от първия ктитор на манастира архимандрит Антим Дамянов, а през 1891 г. църквата “св. св. Кирил и Методи” е официално осветена от Видинския митрополит.
През 1937 г. църквата е изографисана от известните български живописци Господин Желязков и проф. Георги Богданов. Иконостасът е истинско творение в българския възрожденски дух на Самоковската и Дебърската школа. Иконите в стария храм датират от ХVІІІ-ХІХ в. и повечето от тях са дело на зографа Никола Образописов. Преди няколко години е построен нов, значително по-малък храм на име "Св. Никола".
Освен двете църкви, комплексът включва 3 големи жилищни сгради, голямо стопанство и магерница, обградили много добре поддържания вътрешен двор. През 2000 г. в аязмото на Клисурския манастир е открита т.нар. “жива вода”, която идва от връх Тодорини кукли. Живата вода е изворна, с ниско съдържание на минерали и се смята за лековита.

Град Белоградчик е център на община (411 кв.км), разположена в Северозападна България. Днес населението на града е около 5000 души. Районът включва части от Западния Предбалкан, от Западния дял на Стара планина, най-южната част на Западната Дунавска равнина, на двата планински масива Венеца и Ведерник, заобиколен от фантастичния свят на Белоградчишките скали. Изумителните каменни склуптури са изваени в продължение на 200 млн. години. Въздействието им се дължи на червения цвят на пясъчниците, лежали някога на дъното на огромно море. С фантастичните очертания - фигури на хора, замъци и животни - те ни пренасят в един приказен свят. Където и да застанеш, накъдето и да погледнеш все скали, извисени от дълбините на страховити пропасти, разнообразни и примамливи, в които всеки може да различи според момента на фантазията си нови и нови фигури.


 Пещера Магурата

Пещерата Магура се намира в северозападна България, на около 180 kм от София. Отстои на 17 км от гр. Белоградчик, 1.5 км от село Рабиша, и на 35 км югозападно от гр.Видин.
Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Една от най-големите пещери в България - обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м,ширина повече от 50 м и височина над 20 м.
В пещерата има фантастични образувания, които учудват и със своята големина. Известна е със скалните си рисунки, правени с тор през различни епохи. Рисунките предтавляват танцуващи хора, ловувзщи мъже, животни, слънца, растения...Климатичните характеритики на Рабишката могила се доближават на тези във Шампаня, Франция и затова пещерата предоставя отлични условия за стареене на вина и шампанизиране .