English
Français
Deutsch
Español
Български
  Начало Контакти Логин Регистрация 0 стоки 2 октомври 2014
Каталог Семинар Теглене Магазин Mobile Новини Снимки Календар Форум
Баба Марта – български обичай
Баба Марта – български обичай


прочети на: English Български
Баба Марта – български обичай
1 март 2006 - България
Share   

Навсякъде по света хората празнуват идването на пролетта с радост и надежда, но само в България се посреща такъв празник с традиции от старите времена.

Ако на първи март тръгнете да се разхождате по българските улици, ще срещнете много усмихнати лица. Но най-напред привличат погледа мартениците. Всеки се е закичил с тях. Може да ги срещнете даже по котки и кучета. А в малките планински селца хората ги слагат даже и на добитъка: агнета, ярета, жребчета. Къщите също си имат мартеници.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са укерасени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март че са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

Митичната Баба Марта олицетворява пролетта, слънцето, което лесно може да игори лицата на хората. Според вярването, Баба Марта е стара жена и е куца. Затова и носи железен бастун да се подпира на него. Народните вярвания описват характера й като много непостянен. Когато се усмихва, слънцето грее; коагто е ядосана студ сковава земята. По-голяма част от ритуалите имат за цел да я омилостивят.

Хората също вярват, че баба Марта ще влезе само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари. Това е символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно останало от миналат година.

Баба Марта име и много изисквания, относно хората, които ще види на първи март. Старците не излизат рано сутрин, защото може да я ядосат. Тя обича да вижда млади жени и момичета на нейния ден, което означава, че времето ще е хубаво и топло.

Баба Марта е мого благоразположена към хората, които носят мартеница. Обичайно те са направени от вълна, коприна или памук, заплетени от млади жени. Основните цветове са бяло и червено. Конците са усукани заедно. Традиционните мартеници може да включват и други елементи като сребърни монети, мъниста, чесън, охлювени черупки, косми от конска грива и т.н... Заедно те правят амулет.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. На някой плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някой бълграски региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво.

В различните части на България свалянето на мартеницата е свързан разни предзнаменования. В Южна България хората вярват, че мартеницата, носена на китката трябва да се свали, когато видят летящ щъркел. Ако щъркелът не лети лятото ще е много мързеливо. Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, което означава, че шията ще стане грациозна и дълга като на птица. Девойките поставят мартениците си под голям камък и после търсят знамения какъв ще е бъдещият им жених.

Веднъж свалена със съпътстващия ритуал мартеницат губи значението си на амулет. Това отбелязва една важна стъпка – краят на зимата и преходът към положителните промени. Тази широкоразпространена практика на носенето на мартеници и нейното учудващо неотслабващо положение сред българските обичаи се обяснява с вярването в магическите свойства на червения цвят. Нъна, парата, сините мъниста и вълчи или змийски зъб, червените конци имат свойството да гонят злите сили, демоните и болестите.

Бъргарите днес не парктикуват всички тези ритуали. Отпаднала е и необходимостта от такива превантивни мерки. Основното от този така богат на ритуали празник е пречупено през призмата на съвремието. Най-въодушевени от този традиционен празник са децата. Те приемат Баба Марта, точно както са приели и Дядо Коледа два месеца по-рано, само че получават мартеници вместо подаръци. Има много песни за Баба Марта, които са се запазили от преди и все още се пеят. Всички те са радостни весели както и самата тя.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.



назад
отпечатай
изпрати на приятел
Boris Dimitrov

Коментар
За да пишете коментари трябва първо да се логнете. 0 коментара, 0 страници | « »
0 коментара, 0 страници | « »


Add to Google     Add to My Yahoo!
Топ Мп3
Радомирско хоро
Де са е чуло, видело
Колишар
Ангеловата
Огражденско и Малишевско
Повлекана
Кайма
Касъмско
Ибиш ага
Сборенка


Народни носии

Народни носии
Ателие за изработка на народни носии


Реклама


©1996-2014, Всички права запазени, Балканфолк ООД   Бюлетин Връзки Условия за ползване
Дизайн и разработка: Orange Ideas