Християнският празник на Св. св. Константин и Елена, който се чества на 21 май, е свързан с разнообразни фолклорни обичаи. В Родопите, където основен поминък е било овцевъдството, на този ден стадата се извеждат към летните пасища. В земеделските райони на Тракийската долина обредите предпазват реколтата от градушка. Особено атрактивен е този празник в района на Странджа планина, в най-югоизточния край на страната, където се изпълняват нестинарски ритуали.

Кулминация на нестинарския празник е играта върху жарава на босоноги нестинари. До този върховен момент обаче се стига след продължителна обредна подготовка дни преди празника. Самите нестинари преминават през свои ритуали за духовно и телесно пречистване – с пости, с уединение и вглъбяване. Така те постигат духовен контакт със своите покровители - светците Константин и Елена. Нестинарите вярват, че тези светци ги закрилят и водят през огъня във върховния момент. С тяхната икона в ръце нестинарите играят върху жаравата. Изпълнителите на огнения обред се смятат за посредници между светците и хората. За да се подготви за празника се избира икона, която предварително се измива символично с вода от свещения нестинарски извор. После “обличат” иконата със специална “риза” – украсена с везмо калъфка от плат, окичват я с гердани от сребърни и златни монети. Някога имало обичай нестинарите от съседни села преди празника да премерват силата на своите икони. Нестинарската група от едното село отивала на гости при изпълнителите на същия обред в другото село. Двете групи заставали една срещу друга – всяка със своята икона начело. Опирали иконите “лице в лице” и ги притискали, докато едната група отмалее и отстъпи под натиска на другата. Това определяло коя е по-силната икона и коя нестинарска група има по-голяма закрила от светците. А индиректно така самите нестинари “доказвали” своята праведност и отдаденост на нестинарското посвещение. С иконата начело нестинарите излизат на своето ритуално шествие на самия празник.

Християнското посвещение на нестинарския празник, обаче, е наслоено върху много по-древни вярвания и обреди. Древен култ към извори и дървета е вплетен в приготовленията за нестинарския празник. Дълго преди самия ден селяните излизат да почистят свещения извор – аязмо, както го наричат странджанци. С неговите води се “къпе” нестинарската икона, селяните мият лицата си и пият от водите му за здраве. При аязмото най-често се извършват и обредните жертвоприношения – курбан с варено месо и обредни хлябове. А край трапезата се играят хора и тече празничното веселие. При свещен извор се вдига и нестинарската “столнина” – малък параклис, посветен на Св.св. Константин и Елена. В този параклис, наричан също и конак, се съхранява свещеният нестинарски тъпан. Само на празника тъпанът се изнася от столнината. Под неговите звуци и съпровод на гайда върви нестинарското шествие до свещените извори и дървета в околностите на селото, обикаля къщите и църквата в селото. В цялата обредност на нестинарския празник, обаче, не участват християнски свещеници. През вековете църквата ту е заклеймявала празника като “езически”, ту е проявявала търпимост към него. Предхристиянският смисъл на празника се свързва с древното обожествяване на слънцето и неговия земен образ огъня.

Когато се свечери и притъмнее, празненството се пренася около големия огън, запален в центъра на селото още следобед. Няколко “товара” дърва изгарят, докато се получи грамада от жарава. Тя се разстила в обширен кръг – слънчев знак. Цяла вечер около жаравата селяните играят в кръг празнични хора. Към полунощ настъпва кулминацията - нестинарската игра върху жаравата. Вглъбени в своя обреден екстаз, нестинарите идват при огнения кръг босоноги и облечени само в дълга бяла риза, с иконата на Св.св. Константин и Елена в ръце. Нестинарският тъпан и гайдарски мелодии звучат все по-бързо и хипнотично. Водени от музиката и осенени от обредната си мисия, нестинарите нагазват боси сред пламтящите въглени. Играят в кръга от жарава, сякаш забравили външния свят. Дарбата за това общуване през огъня с висшите сили някога се предавала по наследство. От някогашните нестинарски села в Странджа обредът се съхранява само в две - Българи и Кости.

Румяна Панайотова
Българско Национално Радио