Balkanfolk News                                                                        www.balkanfolk.com

75 години от рождението на проф. Кирил Стефанов (1933-2005)
26 март 2008

 
По думите на настоящия главен художествен ръководител на ДАНПТ „Пирин” – Димитър Христов, за ансамбъла 2008 година ще бъде посветена на 75-годишнината от рождението на маестро Кирил Стефанов. Началото на поредицата от събития ще бъде поставено на 27 март в родния му Благоевград. Предвижда се провеждане на семинар на тема „Живот и творчество”, откриване на паметна плоча на фасадата на къщата на маестрото и концерт на ансамбъла в зала „Яворов” от 18.30 часа. Предстоят и концерти в различни градове на страната през цялата година.

Ярка и нестандартна, личността на Кирил Стефанов оставя трайна и забележителна следа не само в движението на народните хорове и ансамбли, но и в цялост в сферата на музикалното изкуство. Имайки поле за изява като композитор, общественик, диригент, организатор, в професионалната си реализация през годините той заема места съответно като председател на борда на директорите на МИК „Балкантон”, президент на МФФ – Варна, член на съвета за музика при Министерство на културата, професор по хорово дирижиране в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Като композитор пише хорови песни за школувани състави, детски и масови песни, музика за различни видове оркестри.

През 1956 г. със завършване на следването си в Българска Държавна Консерватория (специалност хорово дирижиране) Кирил Стефанов поема ръководството на ДАНПТ „Пирин”. Не малка част от репертоара на ансамбъла носи неговия композиторски почерк. Той създава над 750 обработки и авторски песни за народен хор. В тях прозира емоционална изразност; семпла хармония, позволяваща да изпъкнат спецификите на музикално-фолклорния диалект; в по-късните творби дозирани хармонични напластявания, корелиращи с изграждането на формата. Сред най-ярките образци в жанра се открояват песните „Бре, овчарче”, „Я ти постилам шарени черги”, „Леле, камен Яно”, „Стига йодиш, Яне мори” „Айде цъфти Ружо”, „Алтън Маро”, Мори, айда, айда”, „Пиленце, постро славейче”, „Вила сей гора”.


Мануела Бончева