English
Français
Deutsch
Español
Български
  Начало Контакти Логин Регистрация 0 стоки 20 октомври 2017
Каталог Семинар Теглене Магазин Mobile Новини Снимки Календар Форум
Трифон зарезан - Трифонско вино
Трифон зарезан - Трифонско вино


прочети на: English Français Deutsch Español Български
Трифон зарезан - Трифонско вино
1 февруари 2008 - България
Share   

Лозята и виното са мерило за имотност и благоденствие на семейството в традиционната народна култура. Не случайно на виното и лозарите е посветен един от най-хубавите български празници – Трифоновден, който се чества всяка година на 1 февруари.

Обредна песен разказва как един стопанин се помолва на Бог да му донесе сполука в живота. Господ му дарява: девет сина и девет снахи работни и те до обяд орат девет ниви, след обяд окопават девет нови лозя. И тогава “...берекет стана, та напълни девет мази с руйно вино, девет хамбара с жълто жито”. Тази картина включва трите основни символа за благополучие в миналото - многолюдно и работливо семейство, добра житна реколта и обилен добив на грозде и вино. Лозарските умения се нареждат сред най-важните качества на добрия стопанин. Затова най-личната мома в селото - “от слънцето по-хубава” ще се ожени за ергена, който успее да посади “бяла лоза на бял камък” – разказва друга обредна песен. Всички ергени се мъчили да се справят с това изпитание, но само един упорства цели три години и накрая успява. Затова песента завършва с наздравица - благословия за женитбата на най-успешния лозар с най-прекрасната девойка.

Според традиционните народни представи уменията и упоритият труд на лозарите ще дадат плод само с помощта на Бог и на светеца - покровител на лозарството Св. Трифон. И за да си осигурят тази закрила “свише”, лозарите изпълняват специални обреди в деня на своя светец-патрон - Трифоновден. Тогава всички лозари се събират и излизат заедно сред лозята много тържествено – облечени празнично, съпровождани от музиканти и девойки-песнопойки. Мъжете изпълняват ритуално “зарязване на лозята” – това е първата работа, с която започва новият лозарски сезон. Но на Трифоновден “зарязват” символично само няколко корена – в краищата или в центъра на лозята – и после ги поливат с вино, за да са плодовити и новата реколта да е изобилна. Отрязаните лозови пръчки се свиват на венци и всеки лозар се окичва с тях. А с корона от лозови клони се окичва най-успешният лозар, който всички заедно избират за свой “цар” и водач през новия земеделски сезон. След това лозарите викат своя светец – покровител Трифон с ритуален диалог и му заръчват да направи лозята толкова родовити, че да го скрият целия. Същия смисъл носи и обичаят „лозарският цар” да се къпе във вино през целия ден. Черпенето и къпането във вино започва още сред лозята. А после лозарите се връщат в селото с тържествено шествие, водено от новия “цар”. Всеки се старае да ги посрещне пред дома си и да ги почерпи от своето вино, за да получи благословия за новия лозарски сезон. Така в празнуването се включват всички жители на селото. Ритуалното веселие продължава през целия ден и завършва с богата трапеза за лозарите в дома на новоизбрания техен “цар”. Празникът става все по-опияняващ - не само символично, а и в съвсем буквалния смисъл. Но колкото повече вино се пролее и изпие на Трифоновден, толкова по-обилна ще е новата реколта, според поверието.

От край време силното, “руйно” българско вино е неразделно от живота на българите. Затова една народна песен предупреждава: “Пустото вино червено, който го има пиян е, който го няма, пишман е” (съжалява). Ако лозарските умения са ценено предимство за ергените, за момите пък е задължително в бащиния им дом да има запас от вино и ракия за сватбените ритуали. Бащата пълни с вино бъклицата, донесена от сватовниците, ако е съгласен да даде дъщеря си; после бъклица с вино се носи при каненето на кума и другите гости за сватба. На сватбената гощавка се лее вино и ракия. Затова една песен твърди, че където има хубави моми за женене, там има приготвено вино цървено и люта върла ракия. А в друга песен мома кара своя любим да почака, докато баща й напълни бъчвите с червено вино и бяла ракия, за да посрещне годежарите и да вдигне сватба. Песен разказва и за едно село, което се прочуло със своята бяла ракия и руйно вино цървено. Това е зестрата, с която се хвалят местните моми, вместо с бели алтъни и жълти грошове (пари). А момите умеят да разпалват страстите на ергените, така че цялото село се подпалва. Момите палят пожара с люта ракия, а с вино го гасят – разказва песента.

Румяна Панайотова
Българско национално радио
www.bnr.bg



назад
отпечатай
изпрати на приятел
Balkanfolk site

Коментар
За да пишете коментари трябва първо да се логнете. 0 коментара, 0 страници | « »
0 коментара, 0 страници | « »


Add to Google     Add to My Yahoo!
Топ Мп3
Камишица
Ганкино хоро
Сборинка
Чибур
Макя Яна надалеко дава
Ганкино хоро
Петруно
Даж капе, Кате
Кукунеш
Тебе поем


Народни носии

Народни носии
Ателие за изработка на народни носии


Реклама


©1996-2017, Всички права запазени, Балканфолк ООД   Бюлетин Връзки Условия за ползване
Дизайн и разработка: Orange Ideas