English
Français
Deutsch
Español
Български
  Начало Контакти Логин Регистрация 0 стоки 20 октомври 2017
Каталог Семинар Теглене Магазин Mobile Новини Снимки Календар Форум
Нестинарският празник - 21 май
Нестинарският празник - 21 май


прочети на: English Deutsch Español Български
Нестинарският празник - 21 май
6 юни 2007 -
Share   

Християнският празник на Св. св. Константин и Елена, който се чества на 21 май, е свързан с разнообразни фолклорни обичаи. В Родопите, където основен поминък е било овцевъдството, на този ден стадата се извеждат към летните пасища. В земеделските райони на Тракийската долина обредите предпазват реколтата от градушка. Особено атрактивен е този празник в района на Странджа планина, в най-югоизточния край на страната, където се изпълняват нестинарски ритуали.

Кулминация на нестинарския празник е играта върху жарава на босоноги нестинари. До този върховен момент обаче се стига след продължителна обредна подготовка дни преди празника. Самите нестинари преминават през свои ритуали за духовно и телесно пречистване – с пости, с уединение и вглъбяване. Така те постигат духовен контакт със своите покровители - светците Константин и Елена. Нестинарите вярват, че тези светци ги закрилят и водят през огъня във върховния момент. С тяхната икона в ръце нестинарите играят върху жаравата. Изпълнителите на огнения обред се смятат за посредници между светците и хората. За да се подготви за празника се избира икона, която предварително се измива символично с вода от свещения нестинарски извор. После “обличат” иконата със специална “риза” – украсена с везмо калъфка от плат, окичват я с гердани от сребърни и златни монети. Някога имало обичай нестинарите от съседни села преди празника да премерват силата на своите икони. Нестинарската група от едното село отивала на гости при изпълнителите на същия обред в другото село. Двете групи заставали една срещу друга – всяка със своята икона начело. Опирали иконите “лице в лице” и ги притискали, докато едната група отмалее и отстъпи под натиска на другата. Това определяло коя е по-силната икона и коя нестинарска група има по-голяма закрила от светците. А индиректно така самите нестинари “доказвали” своята праведност и отдаденост на нестинарското посвещение. С иконата начело нестинарите излизат на своето ритуално шествие на самия празник.

Християнското посвещение на нестинарския празник, обаче, е наслоено върху много по-древни вярвания и обреди. Древен култ към извори и дървета е вплетен в приготовленията за нестинарския празник. Дълго преди самия ден селяните излизат да почистят свещения извор – аязмо, както го наричат странджанци. С неговите води се “къпе” нестинарската икона, селяните мият лицата си и пият от водите му за здраве. При аязмото най-често се извършват и обредните жертвоприношения – курбан с варено месо и обредни хлябове. А край трапезата се играят хора и тече празничното веселие. При свещен извор се вдига и нестинарската “столнина” – малък параклис, посветен на Св.св. Константин и Елена. В този параклис, наричан също и конак, се съхранява свещеният нестинарски тъпан. Само на празника тъпанът се изнася от столнината. Под неговите звуци и съпровод на гайда върви нестинарското шествие до свещените извори и дървета в околностите на селото, обикаля къщите и църквата в селото. В цялата обредност на нестинарския празник, обаче, не участват християнски свещеници. През вековете църквата ту е заклеймявала празника като “езически”, ту е проявявала търпимост към него. Предхристиянският смисъл на празника се свързва с древното обожествяване на слънцето и неговия земен образ огъня.

Когато се свечери и притъмнее, празненството се пренася около големия огън, запален в центъра на селото още следобед. Няколко “товара” дърва изгарят, докато се получи грамада от жарава. Тя се разстила в обширен кръг – слънчев знак. Цяла вечер около жаравата селяните играят в кръг празнични хора. Към полунощ настъпва кулминацията - нестинарската игра върху жаравата. Вглъбени в своя обреден екстаз, нестинарите идват при огнения кръг босоноги и облечени само в дълга бяла риза, с иконата на Св.св. Константин и Елена в ръце. Нестинарският тъпан и гайдарски мелодии звучат все по-бързо и хипнотично. Водени от музиката и осенени от обредната си мисия, нестинарите нагазват боси сред пламтящите въглени. Играят в кръга от жарава, сякаш забравили външния свят. Дарбата за това общуване през огъня с висшите сили някога се предавала по наследство. От някогашните нестинарски села в Странджа обредът се съхранява само в две - Българи и Кости.

Румяна Панайотова
Българско Национално Радио



назад
отпечатай
изпрати на приятел
Balkanfolk Team

Коментар
За да пишете коментари трябва първо да се логнете. 0 коментара, 0 страници | « »
0 коментара, 0 страници | « »


Add to Google     Add to My Yahoo!
Топ Мп3
Мътна вода потече
Старо брезнишко хоро
Радомирско хоро
Сиви гриви
Опас
Ръченица на хоро
Злата седи на чардаци
Ръка
Граовско хоро
Две невести ихтиманки


Народни носии

Народни носии
Ателие за изработка на народни носии


Реклама


©1996-2017, Всички права запазени, Балканфолк ООД   Бюлетин Връзки Условия за ползване
Дизайн и разработка: Orange Ideas